Brexit и неговите последици за засегнатите страни, включително България.

С напредване на процеса на излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз все по-голям интерес придобиват въпросите, свързани с различните сценарии, по които този процес би могъл да приключи, а така също какво би било отражението му върху основните засегнати страни – Великобритания, ЕС и отделните държави, в случая България.

BR small (2)Възможни сценарии за Brexit:

Доскоро напускането на ЕС от Обединеното кралство се очакваше да се развие в съответствие със следните сценарии:

     1. Всеобхватно споразумение за свободна търговия от рода на  CETA, което ЕС подписа с Канада

     2. Задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия(ЗВССТ), което беше подписано с периферните на ЕС държави Украйна, Молдова и Грузия.

     3. Разбира се, винаги е налична възможността двете страни да не постигнат споразумение в определения срок, който изтича в края на 2020 г. и отношенията между тях да се базират единствено на разпоредбите на Световната търговска организация, което се счита за твърд Брекзит, с най-неприятни последици.

След последния вариант на договореното споразумение за оттегляне на Великобритания от ЕС, то ще бъде гласувано от парламента, което предполага няколко възможности:

     1. Удължаване срока на действие на член 50. Ако парламентът не подкрепи последната версия на споразумението за оттегляне, за да не се стигне до Brexit без споразумение, единствената възможност за реакция на британския премиер е да поиска удължаване на срока за влизане в сила на член 50. Това ще даде възможност на Тереза Мей да спечели допълнително време за сключване на сделка. Няма гаранция обаче, че ще бъде постигнато съгласие за удължаване на срока. Ако бъде постигнато, допълнителният срок не може да бъде твърде дълъг, въпреки удължаването на този срок може да се разглежда като предварително условие за следващите възможни сценарии, които да доведат до политическо решение.

След удължаване срока на член 50 са възможни три основни сценария:

     2. Предоговаряне на споразумението. Това обаче не е много вероятно, като се има предвид, че Обединеното кралство не е в състояние да наложи промени в своя полза и е много малко вероятно ЕС да се съгласи за повече отстъпки.

     3. Обръщане на процеса. При този сценарий са възможни различни варианти, които могат да бъдат: нови общи избори и/или втори референдум. Досега Тереза Мей отказва всякаква възможност за развитие в тази посока, но като се има предвид нейната много нестабилна политическа позиция и отправеното предизвикателство в рамките на Консервативната партия към нейното лидерство, такова развитие не може да бъде отхвърлено.

     4. Накрая, ако предложеното споразумение бъде гласувано и не се постигне обръщане на процеса или предоговаряне на споразумението, последният вариант става „твърд“ Brexit. Това означава хаотично напускане на Европейския съюз, налагане на търговските правила на СТО, което ще доведе до издигане на граница между Република Ирландия и Северна Ирландия, както и хаос в търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС. Това ще бъде изключително вредно и за двете страни. Към настоящия момент този сценарий изглежда най-малко вероятен.

Причината за съпротивата срещу последната версия на споразумението за оттегляне

Каква е основната причина за съпротивата срещу последната версия на споразумението за оттегляне?

Основният въпрос, който трябва да бъде разрешен със споразумението между ЕС и Обединеното кралство, е границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Със споразумението от Разпети петък на 1998 г. бе решено границата между двете части на ирландския остров да бъде премахната, като това окончателно се случва през 2005 г. При Brexit обаче границата следва да бъде възстановена,тъй като Република Ирландия остава в ЕС, докато Северна Ирландия, като част от Обединеното кралство ще се счита за територия извън Съюза. За да разреши този проблем, който ще създаде не само икономически, но и политически сътресения, споразумението за оттегляне между ЕС и Обединеното кралство предвижда, че:

     1. Северна Ирландия остава трайно в единния пазар.

     2. Останалата част на Обединеното кралство, а именно Англия, Шотландия и Уелс, остава в единния пазар до края на преходния период, който изтича на 31 декември 2020 г.

     3. В случай, че Англия, Шотландия и Уелс решат да удължат преходния период, британското правителство трябва да подаде заявление за такова удължаване шест месеца преди изтичането на този период. Решението трябва да бъде взето от двустранна комисия между ЕС и ОК. В случай, че такова споразумение не бъде постигнато, Великобритания ще напусне единния пазар на 31.12.2020.

     4. След като напусне единния пазар, Великобритания трябва да остане в митническия съюз и да продължи да прилага общата митническа политика на ЕС.

Очевидно е, че в споразумението за оттегляне има много клаузи, които представляват сериозно предизвикателство пред участниците на политическата сцена в Обединеното кралство:

     1. На първо място това са твърдите поддръжници на Brexit, които не могат да приемат, че ОК ще бъде задължено да прилага законодателството на ЕС по време на преходния период. Нещо повече, за тях е напълно неприемливо Великобритания да остане в митническия съюз и след преходния период.

     2. От друга страна, привържениците за оставане на ОК в ЕС не са съгласни със сделката, настоявайки, че тя не съответства на вота на хората, гласували на референдума и в този случай те заявяват готовност да предизвикат обръщане на процеса.

     3. Следват коалиционните партньори на Консервативната партия от Северна Ирландия – Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия, според които разделянето на Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство представлява национално предателство.

     4. В същото време шотландските политици, които искат Шотландия да остане в ЕС, сa недоволни от факта, че Северна Ирландия ще бъде в по-привилегировано положение от Шотландия по отношение на търговските си отношения със Съюза.

При тези обстоятелства е ясно защо политическата ситуация в Обединеното кралство значително се влоши през последните дни и най-разумният сценарий е удължаване срока на член 50.

По време на подготовката на тази статия главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние предложи друг вариант за отблокиране на ситуацията, а именно удължаване на преходния период до декември 2022 г, с което по-скоро заяви, че държавите-членки на ЕС не са готови да предоговарят постигнатото споразумение и че варианти за компромис могат да се търсят в удължаване на преходния период. Това обаче по никакъв начин не решава поставените по-горе проблеми, а напротив, задълбочава ги, защото прекалено напред във времето отлага същинския Brexit.

BR small (1)_1

Икономически последствия от „твърд“ Brexit

И накрая, важно е да се откроят икономическите последици от Brexit за Обединеното кралство и ЕС, особено в случай че не се постигне сделка. Има много проучвания, базирани на иконометрични анализи, които очертават последствията от Brexit. Важно е обаче да се отбележи, че нито един модел или анализ не е съвсем точен в своите прогнози, особено когато става дума за икономика от такъв мащаб, което прави този прецедент непредсказуем.

Икономиката на Обединеното кралство представлява приблизително 18% от цялата икономика на ЕС (без Обединеното кралство), което означава, че икономиката на Обединеното кралство е само 5.5 пъти по-малка от цялата икономика на ЕС-27. Износът на ОК към ЕС-27 (27-те държави-членки на ЕС, участващи в преговорите, свързани с Brexit) съставлява около 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство. В същото време износът на ЕС-27 за Обединеното кралство съставлява само 2.5% от общия износ на ЕС. Диспропорциите стават много по-значими, когато се разглеждат данните за вноса. Вносът на Обединеното кралство от ЕС-27 се равнява на приблизително 12% от БВП на страната, докато вносът от ЕС на Обединеното кралство представлява само 1.5% от общия национален БВП. По този начин общата търговия съставлява почти 20% от БВП на Обединеното кралство, докато за ЕС-27 тя е едва 4% от БВП, т.е. разлика от 5 пъти, която дава на 27-те страни от ЕС значително предимство.

Таблица 1. Търговия между Обединеното кралство и ЕС-27 в % от БВП

 

Внос

Износ

Търговски оборот

ЕС-27

1,5%

2,5%

4%

Обединено кралство

11,9%

7,1%

19,1%

Източник: Eurostat

Друг важен фактор, върху който Brexit ще окаже сериозно влияние са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Наблюдава се значителен дисбаланс при сравняване на взаимните инвестиции между ЕС-27 и Великобритания. Докато инвестициите, направени от ЕС-27 в Обединеното кралство, съставляват само 5.6% от БВП на държавите-членки, инвестициите направени от Обединеното кралство в ЕС-27 представляват 38% от БВП на страната. Същевременно инвестициите, направени от Великобритания в ЕС-27, са с около една трета по-малко в номинално изражение, но представляват над 25.5% от БВП на ОК, докато за страните от ЕС-27 те само само малко над 8%. В същото време над 45% от инвестициите, направени от Обединеното кралство в ЕС-27, са инвестиции във финансови услуги. Това означава, че дори в инвестиционните си дейности, бизнесът на Великобритания инвестира предимно във финансовите сектори на държавите-членки.

Таблица 2. Поток на ПЧИ между Обединеното кралство и ЕС-27 в % от БВП

 

Входящ

Изходящ

ЕС-27

5,6%

8,1%

Обединено кралство

38,2%

26,5%

Източник: Eurostat

Икономическите последици на Brexit – количествени оценки

     1. Последици както за Обединеното кралство, така и за ЕС-27

С малки изключения, почти всички анализи сочат, че най-големият губещ след Brexit ще бъде Великобритания. Най-сложните модели показват, че БВП на Обединеното кралство ще намалее между 2,7% и 7,7% до 2030 г. спрямо сценарият, в който ОК остава в ЕС

Таблица 3. Обобщение на данните от иконометричните модели, показващи дългосрочните ефекти на Brexit върху БВП на Великобритания и ЕС-27 до 2030 г.

Средни стойности

ЕС-27

Великобритания

В най-добрия случай

-0,11%

-1,31%

В най-лошия случай

-0,52%

-4,21%

Посочените отклонения от БВП  в следствие на Brexit в посочените сценарии се натрупват за период от 10 години, а именно до 2030 г. Това означава, че влиянието, което Brexit ще има върху годишния БВП на ЕС-27, е минимално: между 0.01% и 0.05%.

И обратно, влиянието му върху БВП на Обединеното кралство е почти 10 пъти голямо: между 0,13% и 0,42% годишно. Основният въпрос, който възниква в този случай, като се има предвид фактът, че икономиката на Обединеното кралство е само около 5,5 пъти по-малка от тази на ЕС-27, е защо последствията от Brexit не са приблизително еднакви за двете страни, а напротив – почти два пъти по-голямо е влиянието му върху Обединеното кралство? На какво се дължи това непропорционално разпределение на загубите? 

Отговорът е, че по-слабата страна почти винаги абсорбира по-голямата част от загубата от въведените мита и нетарифните бариери, защото, на първо място, тя не може да наложи собствените си интереси на по-мощната страна (т.е. ЕС). И на второ място, всички вече съществуващи търговски споразумения остават непроменени за ЕС, докато на Великобритания тепърва ѝ предстои да подписва нови търговски споразумения от много по-слаба позиция. Де факто, до този момент Великобритания търгува с над 50 държави въз основа на постигнатите благоприятни търговски споразумения, подписани с ЕС. Тези търговски споразумения сега трябва да бъдат предоговорени, където е малко вероятно условията да останат толкова благоприятни. Освен това, Великобритания ще трябва да сключи споразумения с други 67 страни, в следствие на собствената си търговска политика, съгласно изследвани, изготвено от държавното ковчежничество, което най-вероятно ще бъде доста дълъг процес.

     2. Последици, засягащи България и други страни от ЕС

Очевидно е, че Обединеното кралство ще се изправи срещу по-големи предизвикателства в следствие на Brexit в сравнение със страните от ЕС-27. При измерването на потенциалното влияние, което той ще има върху държавите-членки, е очевидно, че тези ефекти няма да бъдат пропорционално и симетрично разпределени между различните страни. А по-скоро ще има два вида държави – тези, които ще се сблъскат със значителни негативни последици и тези, които едва ще усетят разликата. Страните, исторически обвързани с Обединеното кралство чрез свои търговски споразумения, както и тези с най-динамични търговски взаимоотношения, ще бъдат изправени пред най-голямата негативна реакция от отделянето на Обединеното кралство от ЕС. Например, Германия, Холандия, Франция, Белгия и Италия са най-големите търговски партньори на Великобритания въз основа на вноса и износа на стоки. Същевременно, тъй като тези държави притежават икономии от мащаба, по-малките партньори, чийто БВП зависи по-силно от търговията им с Обединеното кралство, са значително по-уязвими. Впоследствие, въпреки че Германия е най-големият търговски партньор на Великобритания, нейните търговски отношения с Обединеното кралство представляват само 4,2% от германската икономика. За разлика от това, въпреки че обемът на търговията с Ирландия е относително малък в сравнение с общия обем на търговия на Обединеното кралство, нейният търговски обем представлява 15,7% от общия БВП на Ирландия. Следователно най-засегнатите от Brexit страни ще бъдат Ирландия, Малта, Кипър, Белгия, Люксембург и в много по-малка степен Холандия.

За щастие, България ще остане практически незасегната. Търговията на България с Обединеното кралство възлиза само на 2% от БВП на страната, равномерно разпределена между вноса и износа. Търговската активност по отношение на услугите е още по-малка, като те представляват само 0,2% от БВП на България. Имайки предвид, че общия размер на ПЧИ на България са 84% от нейния БВП приносът на Великобритания е незначителен, само 0,6%. Потенциални косвени последици могат да бъдат предизвикани от промяна в търговските отношения между Обединеното кралство и други страни от ЕС. България има значителни търговски отношения с Германия, Италия, Румъния и Франция, но отново тези държави не са сред силно заплашените. Още повече, че е много вероятно за България в действителност да има положителен ефект от Brexit, предвид ниските си разходи за труд.

Отвъд прогнозите на моделите

Brexit е безпрецедентно събитие, което прави почти невъзможно структурирането на точни икономически прогнози. Той представлява огромен политически и икономически шок за Европейския съюз и увеличава несигурността за целия ЕС, а не само за Обединеното кралство, което може да намали способността на ЕС да привлича инвестиции и дори да отблъсне потенциалните инвеститори. Той може да има сериозни отрицателни последици и за финансовите системи на цялата еврозона. От друга страна, много инвеститори виждаха Обединеното кралство като преходен хъб за техните инвестиции в останалата част от ЕС, което без съмнение сега ще се промени.