Вече няма никакво съмнение, че икономическото развитие на световната икономика започна да слиза по спускащата се част от кривата на бизнес цикъла. Светът отдавна вече представлява едно общо икономическо пространство, благодарение на глобалните вериги за доставки и свободното движение на капитали и икономическите проблеми в една част от него веднага се отразява на всички останали. За съжаление в настоящата забавяща се и дори преминаваща в отрицателна територия глобална икономическа ситуация се дължи в основата си на започналите търговски войни от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Основните причини за настоящото негативно икономическо развитие в света се дължат на икономическата политика на Доналд Тръмп и могат да бъдат обобщени по следния начин:

– Намаляване на индивидуалните данъчните ставки, което облагодетелства преди всичко най-богатите слоеве на американското общество

– Намаляване на корпоративния данък печалба от средно 39% на средно 25%

– Въвеждане на амнистия върху репатрираните обратно в САЩ корпоративни печалби, които по принцип се държат в офшорни сметки и върху които не се плащат данъци

– Въвеждане на корпоративен данък на екстериториален принцип, касаещ
американските фирми и т.н.

– Вдигане на митата върху основни суровини и стоки, които САЩ внася, като стомана,алуминий, потребителска електроника, индустриални химикали, лекарства, различни мебели за деца и т.н., като основната цел на тези мерки са насочени срещу Китай. Причината е сериозният търговски дефицит на САЩ с Китай, който според Тръмп може да бъде намален чрез по-високи мита върху китайския внос. В отговор Китай също вдигна сериозно митата върху вноса на американски стоки, най-вече селскостопански продукти, с което засегна бизнеса на американските фермери, считани за основни избиратели и поддръжници на американския президент, както и върху тръби от неръждаема стомана и скрап от алуминий.

Последствията от тази икономическа политика са следните:

– Повишено потребление и инвестиции: Данъчните облекчения и репатрирането на печалби доведоха до засилено потребление и по-висока инвестиционна активност,което в крайна сметка предизвика прегряване на американската икономика и през второто тримесечие на 2018 икономическият ръст достигна 4.2%, най-високото тримесечно ниво за последните четири години.

Ръст на инфлацията: Увеличената икономическа активност доведе до повишаване на инфлацията в САЩ и за последните три години от 2016 до 2018 тя се увеличи двойно – от 1.27% до 2.54%.

Повишаване на лихвите от ФЕД: Прегряването на американската икономика и повишаващата инфлация принуди Федералния резерв да започне да увеличава своите основни лихви и от 0% през 2015 в края на 2018 те достигнаха 2% – 2.25%, най-високото ниво за последните 10 години.

Проблеми с обслужването на дълговете: По-високото лихвено ниво се отрази на заемите в долари и засегна много държави в света, като особено потърпевши бяха тези с най-висок външен дълг в чуждестранна валута. През 2018 сериозни проблеми в това отношение имаха Турция, чийто краткосрочен дълг в чуждестранна валута надхвърля 50% от БВП и Аржентина, която сключи споразумение с МВФ, както и няколко други нововъзникващи пазари.

Засилване на долара и изтегляне на „горещи“ пари: Увеличаване на курса на американския долар допълнително утежни изплащането на дълговете на държавите в света с високи задължения в чуждестранна валута, което пък от своя страна доведе на изтегляне на „горещи“ капитали от развиващите се пазари – причина за турбуленциите на капиталовите пазари от лятото на 2018.

Обратен на очакванията ефект от по-високите мита върху САЩ: Същевременно,наложените по-високи мита върху част от китайския внос в САЩ не само не намалиха търговския дефицит с Китай, а напротив. През 2018 Китай отчита рекордно увеличаване на своя търговски излишък със САЩ, който през 2018 достигна USD 323.32 млрд., най-високото ниво от 2006. Китайският износ за САЩ се увеличи през 2018 с цели 11.3% на годишна база и достигна USD 478.4 млрд.,докато американският внос за Китай отчете увеличение от една 0.7%. Това е ясно доказателство за неадекватността на прилаганите от президента Тръмп мерки за
справяне с търговския дефицит на САЩ спрямо Китай.

Негативно отражение върху бюджета и бизнеса в САЩ: От друга страна икономическите мерки на Тръмп доведоха до още два негативни резултата за САЩ: на първо място до безпрецедентно ниво да бюджетния дефицит, който за фискалната 2018 достигна USD 779 млрд., което е най-високото ниво от 2012 насам и на второ място, до много сериозни загуби на американските земеделци, които пострадаха сериозно от ответните мерки на Китай, най-вече върху вноса на американска соя, което пък предизвика правителството да насочи субсидии за тези фермери в размер на около USD 20 млрд., имайки предвид, че фермерите са сред основните избиратели на Тръмп.

Daniil Peshkov_xl

Изброените по-горе последствия касаят, както се вижда, не само САЩ. Те имат глобални последици и дават отражение на цялата световна икономика. Китай също пострадаха от въведените по-високи мита за китайските износители, което се изразява в следното:

Отслабване на китайската валута. Китай има ограничение по капиталовата си сметка, което означава, че движението на капитали не е свободно и валутният курс на страната е регулиран от централната банка. За да се противопостави на по-високите мита, Китайската народна банка обезцени юана, което е равносилно на обезсилване на повишението на митата върху китайския износ. Тръмп, разбира се, реагира и заплаши с ново увеличаване на митата и само договореността между него и китайския президент Си Дзинпин на срещата на Г-20 в Аржентина за търговско примирие до края на февруари за сега възпира по-нататъшната
ескалация на търговските войни.

Забавяне на икономическия растеж. Въпреки опитите на Китай да неутрализира въздействието на търговската война със САЩ, негативните ефекти върху китайската икономика започнаха да стават видими и икономическият ръст на Китай през 2018 значително се забави. Целта на китайското правителство беше към икономически растеж от над 6.5%, докато последните известни планове вече целят растеж на БВП
в диапазона 6% – 6.5%. Основна причина за забавянето е по-ниският растеж на промишлеността, както и започналият процес на намаляване на задлъжналостта в икономиката.

Наливане на ликвидност в китайските банки. Тъй като основният инструмент на властите в Китай за поддържане на високия растеж до скоро беше чрез увеличаване на кредита, явно икономическото забавяне е стреснало китайските власти и неотдавна Китайската народна банка изля допълнителна ликвидност в банковата система в размер на USD 84 млрд., което е безпрецедентен до настоящия момент ход, признаващ индиректно за сериозното икономическо забавяне в страната.

Имайки предвид огромното въздействие върху глобалната икономика на
икономическото състояние на двете най-големи държави в света по размер на БВП, неминуемо е забавянето на тяхното развитие да окаже сериозно влияние върху икономиките на всички останали държави. От гледна точка на Европа и ЕС, това икономическо забавяне се отрази веднага на основният двигател на европейската икономика, Германия, която не влезе през четвъртото тримесечие в рецесия благодарение единствено на факта, че последното тримесечие се оказа с един работен ден повече в сравнение с третото и страната отбеляза растеж на БВП от 0.1%. Годишният растеж обаче спадна до 1.5%, което е 0.7 процентни пункта по ниско от нивото, отбелязано през 2017, а именно 2.2% и най-ниският резултат за последните 5 години. 

Основните причини за спадналия растеж на Германия са следните:

– Сериозният спад от 18% на износа на фармацевтични продукти към Ирландия (0.5% БВП)

– Влиянието на по-високите митнически тарифи, които САЩ въведе върху основни продукти на германския износ (0.6% БВП)

– Намалялото търсене от Китай (около 0.2% БВП)

– Спадът на промишленото производство от -1.7% на тримесечна база

– По-ниските продажби на нови автомобили

Ясно е, че взаимообвързаността между икономиките има своята цена и пониженото икономическо развитие в някои държави, особено когато става въпрос за САЩ и Китай води до намалена икономическа активност на всички останали. Съгласно последния доклад за глобалните перспективи пред света, през 2019 световната икономика ще се забави до 2.9%, което представлява намаление с 0.1 пр. пункт в сравнение с юлската прогноза на банката, както и от очакваното ниво от 3% през 2018. Икономиката на САЩ се очаква да се забави до 2.5% от 2.9% през 2018, а икономическият растеж на еврозоната ще достигне 1.6% от 1.9% през миналата година.

На базата на всичко казано дотук е ясно, че светът навлиза в низходящ икономически цикъл, а дали това ще прерасне в рецесия и колко дълбока ще е тя, ще се установи много скоро.

България е неизбежно да последва глобалните икономически тенденции, още повече, че основните й търговски партньори са държави, пред които стоят сериозни икономически проблеми. Вече споменахме Германия, но в групата са също Италия, Турция, Румъния, Гърция и т.н. За България вече е почти невъзможно да се очаква, че икономиката й ще нарасне с над 3% през 2019, а прогнозираният ръст от 3.7%, заложен в макрорамката на бюджета за следващата година изглежда като химера. Основен двигател на икономическия растеж през 2019 ще бъде потребителското търсене, но то няма да расте с такива темпове, както през предходната година. 

В тази ситуация е важно гражданите и фирмите да преразгледат своите бюджети и стратегии и да се подготвят за една значително по-слаба бизнес година в сравнение с 2018. Какви могат да бъдат тези мерки, това ще бъде предмет на следваща статия!