От съображение за сигурност, съществуващите членове на IBA, трябва да създадат нова парола , когато влизат за първи път. Ако възникне някакъв проблем, не се колебайте да се свържете с нас: info@internationalbusinessalliance.netЗатвори

Честита Баба Марта!!!

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Приказка за Баба Марта

Но появата на мартеничката се разказва във времената и с друга история. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята ѝ носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия – Голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде“, думал ѝ свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо”, напомнил ѝ старецът: „Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй“.
„Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи“, казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка ѝ домъчняла. Нищо, че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена ѝ думат!
Не минало много и тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Изберете вашата реакция!
Коментирайте